В продължение на няколко месеца семейството ми бе подложено на непрекъснат телефонен натиск от служители на ВИВАКОМ да подменят съществуващия жичен кабел на интернета ни с оптичен. Накрая склонихме. Още повече, че за два от домашните компютри интернет доставчик бе МЕГАЛАН и плащахме две месечни такси.

Преди месец дойдоха техници от ВИВАКОМ и ни свързаха с оптичния кабел, но още преди да сме сключили договор с телекома. Това малко ни изненада, но естествено подписахме констативния протокол за извършената работа. Категорично обаче отказахме да подпишем връченото ни допълнително споразумение към съществуващия от преди договор, преди да се запознаем внимателно със съдържанието му и особено със ситния шрифт най-отдолу. При това изразихме изричното желание то да бъде сключено за 12 месеца, каквато възможност е декларирана в офертата на ВИВАКОМ.

Техниците не възразиха и ни насочиха към техния най-близък офис. Там изразихме желание в анекса да бъде записан срок от 12 месеца. Служителката обаче ни сюрпризира: “Независимо че допълнителното споразумение към съществуващия договор започва с думите, че то става неразделна част към досегашния договор едва „след подписването му и от двете страни”, за ВИВАКОМ то влизало в сила още с подписването на предварителния констативен протокол. А в този протокол естествено няма посочен срок за действие.

Служителката в офиса любезно ме свърза с централата на телекома, откъдето ме уведомиха, че макар услугата още да не е консумирана, можем да разтрогнем договора само при условие, че платим предварително цялата сума за 2 г. Фактът, че анексът изобщо не е подписан от нас, нямал никакво значение. Без ефект остана и предупреждението, че съм журналист.

Давам си сметка, че ако бяха започнали да ме баламосват и да гарантират качеството на услугата, че няма да съжалявам за избора си и така нататък, може би щяха да ме придумат. Но опитите журналист да бъде насила набутан в ъгъла не могат да доведат до успех – те могат само да го амбицират на свой ред да натика опонента си на „кучето в ауспуха”. Така се и получи.

Приложих правилото, че бюрокрацията (държавна или фирмена) може да бъде победена само чрез нейното основно оръжие: спазване на бюрократичните процедури.

Като начало още същия ден се опитах да изпратя протестно заявление до централата на ВИВАКОМ по електронната поща. Оказа се, че бланката, която трябва да попълня на компютъра, е усложнена до степен, която да откаже жалващия се от намерението. Преминах бариерите, но накрая трябваше да препиша безсмислена парола от две думи на латиница, които ми излязоха на прозорец. Някой негодник във ВИВАКОМ е измислил въпросните две думи да са написани като с фулмастер, но с крив почерк и размазано, при това на лист, който е усукан и отделните части на думите се виждат под различен ъгъл. Отказах се и препоръчвам на всички да не си губят времето.

През нощта се въртях като пиле на грил и разсъждавах, че след като ВИВАКОМ се опитва с цената на скандал да ме задържи като интернет потребител за втората година, дали финансовите дела на компанията не са се влошили дотолкова, че да са допрели до моите 180 лв.

На следващия ден пуснах възражението си с препоръчано писмо с обратна разписка – току виж друг негодник във ВИВАКОМ после може да ми каже учтиво, че за съжаление никакво мое писмо не са получавали. В писмото си отново предупредих централата на телекома кой съм и какъв съм, насочих ги към интернет да направят съответната справка. Накрая открито ги предупредих какво се каня да предприема, ако не ми разтрогнат никога несключения договор.

От пощата направо се отправих към площад „Славейков” в Комисията за защита на потребителите (КЗП), за да внеса и там жалба, придружена от копие на констативния протокол за извършената работа и копие от неподписания договор. Трябва да се знае, че Комисията е държавен орган, а в нея служителите са любезни, компетентни и никак не са изпълнени с любов към тровещите живота ни монополисти.

Докато чаках реда си, гражданка пред мен се жалваше от ВИВАКОМ, че й осигурявали интернет чрез флашка, която се повредила. Законният срок за отстраняване бил надхвърлен три пъти, но нито ремонтират флашката, нито й дават нова. През това време жената си плащала месечните такси.

Служителката, след като се запозна със съдържанието на моето заявление-жалба, въздъхна и каза, че предния ден друг гражданин се жалвал за същата измама от страна на ВИВАКОМ. И изобщо получавали доста жалби против тази компания.

В КЗП ми потвърдиха, че съгласно Закона за електронните съобщения, чл. 228.(3) едва СЛЕД като бъде подписан, „Индивидуалният договор при общи условия влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил писмено желание договорът да влезе в сила незабавно”. Сиреч в едноседмичен срок дори сключен вече договор може да бъде разтрогнат.

Бях готов за съд – финансовите разходи не ме интересуваха, грубо ми беше накърнено достойнството на гражданин. Вечерта се свързах с адвоката си. Той изръмжа доволно и одобрително в слушалката, замени „ауспух” с груба за слуха дума и ме увери, че няма да иска хонорар, щял да си го изкопчи от телекома с обосновани мотиви.

Зачаках търпеливо. През това време кроях пъклени журналистически планове относно „ауспуха на кучето”. Обмислях поредица от публикации под мотото „ВИВАКОМ мами потребители при подписване на договори”. Особено интересна ми се стори идеята да организирам недоволните в група във Фейсбук под логото „Ние мразим ВИВАКОМ!” Не изключвах и варианта да се обърна към омбудсмана.

Минах своя символичен Рубикон, път за връщане нямаше. След седмица у дома вече функционираше друг интернет-доставчик, излезе ми по-скъп с 50%, но с несравнимо по-добра скорост. Всяко добро качество се заплаща подобаващо. При това ми предложиха да сключа договора за 6, 12 или 24 месеца. Даваха ми правото при претенции от моя страна да разваля договора по всяко време с едномесечно предизвестие. Това отношение към потребителя предразполага, защото няма нищо общо с феодалното високомерие на ВИВАКОМ.

Пръв дойде отговорът от ВИВАКОМ: въртят и го усукват като танцьорка на пилон във вариете. Пълно празнословие. Накрая ме уведомиха, че договорът ми вече е безсрочен и ме канят в техен офис да си избера тарифен план. Избрах, естествено, пълен и безкомпромисен развод.

Отговорът на КЗП малко закъсня, защото са изчакали отговора на ВИВАКОМ. Много интелигентен и коректен отговор. В него намерих сакрално изречение: „От „БТК” потвърждават, че поради допуснато техническо несъответствие, условията по приетото предложение са активирани в системата на Оператора.” Макар и с половин глас телекомът призна своята неизрядност и непочтеност към мен.

Това е цялата история – банална, но поучителна откъм извода, че с некоректните монополисти трябва да се води безкомпромисна война. Убеден съм, че ще дойде време, когато ще им е по-евтино да са коректни, отколкото да се опитват да печелят непочтено.

Като гражданин и журналист съм готов да консултирам всеки, който има нужда от помощ. Няма кой да не обедини против монополите, ако не се обединим сами.

 ТАКА, ЧЕ ВНИМАВАЙТЕ!
ВИВАКОМ мами потребители при подписване на договори.

Източник: http://offnews.bg/index.php/278595/ot-parvo-litse-vivacom-zakreposti-semejstvoto-mi-s-falshiv-dogovor