Блогът на alumen67 :: Вярвай и ще успееш!

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2012 19:44 - Вярвай и ще успееш!

Автор: alumen67 Категория: Други

Прочетен: 3412 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.04.2012 20:13

КАК ДА МИСЛИШ ПОЛОЖИТЕЛНО!?

Днес живеем в прекрасен свят. Свят, за който хората са мечтали и към който са се стремяли в продължение на хиляди години. Земята на неограничените възможности е на всички. Но знаеш ли какво се случва?
Нека да вземем 100 души, които на 25 години започват живота си при равни условия. Ако запиташ всеки един от тях дали иска да успее, той би ти отговорил, че иска и щеше да забележиш, че всички те са изпълнени с желание за живот. В очите им блестят искри, поведението им е самоуверено и животът като цяло им се струва доста интересно приключение. Но когато тези хора станат на 65 години, само петтима от тях ще са успели. Когато, казваме, че само 5% ще постигнат успех, трябва да кажем какво представлява успехът. Ето определението.

Успехът е постепенното реализиране на заслужаващ си идеал. Ако човек работи за постигането на предварително определена цел, той е успешен, ако не прави това – значи е провал.
В нашето общество обратното на кураж не е страх, а подчинение и конформизъм. Хора, които действат като всички останали без да знаят защо, без да знаят къде отиват. На 25 започваме сами да си изкарваме прехраната, но на 65 все още не сме се научили да сме финансово независими, въпреки всички богатства, които ни предлага светът, в който живеем. Защо? Защото хората са свикнали да бъдат и да действат като всички останали. Свикнали са да следват погрешната група – онези 95%, които не успяват. Защо го правят?
Единствено човекът, който се стреми към постепенното реализиране на заслужаващ си идеал, е успешен. Той казва, че иска да постигне нещо и започва да работи за постигането му. Той успява, защото знае какво иска да постигне. Представи си кораб, който тръгва от пристанището и се отправя на предварително планирано пътуване. Капитанът и екипажът знаят точно къде отива корабът и колко време ще му отнеме да стигне там. Корабът има зададена цел и ще достигне тази цел. Сега си представи друг кораб, същият като първия. Само че на този кораб няма капитан, няма екипаж, няма направление или крайно пристанище. Само пускаш двигателите и го оставяш да върви сам. Мисля, че всички ще се съгласите, че ако корабът изобщо излезе от пристанището, накрая ще се озове на някой пустинен остров. Това е така, защото той няма цел и посока.
Същото е и с хората. Успех е учителката в училище, която преподава, защото това иска да прави. Успех е жената, станала съпруга и майка, защото това е желала и се справя чудесно. Успех, е мъжът, който ти пълни резервоара на бензиностанцията, защото това иска да прави. Успех е търговецът, който иска да се издигне и да достигне върха в своята организация. Успешен е всеки, който работи за постигането на предварително определена цел, защото точно това иска да прави. Но само един на всеки 20 души прави това. Затова днес няма никаква конкуренция, освен ако сами не си я създадем. Вместо да се състезаваме, единственото, което трябва да направим, е да създаваме.
Има ли нещо, което може да предопредели какво ще се случи с даден човек? Нещо, което да направи бъдещето в голяма степен предвидимо? Нещо, което би гарантирало, че даден човек ще постигне успех, ако само знаеше за него и как да го използва? Да има такова нещо. Ключът към успеха и провала е: ние се превръщаме в това, за което мислим. През цялата история на човечеството, великите и мъдрите хора са си противоречали за много неща. Това е единственото нещо, за което всички са били съгласни. Буда казва: „Ставаме само това, за което сме си мислили.” Марк Аврелий казва: „Животът на човека се превръща в това, което мислите му направят от него.” Дизраели казва: „Всичко ще се случи, стига хората да имат малко търпение.” Емерсон казва: „Човек е това, за което мисли. Всичко, което пожелае.” Уйлям Джеймс казва: „Най-великото откритие на моята епоха е, че човек може да промени живота си, като промени отношението си към него.” Джордж Бърнард Шоу казва: „Хората непрекъснато обвиняват обстоятелствата за това, което им се случва. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората, които успяват в този свят са тези, които стават и тръгват да търсят подходящите обстоятелства, а ако не ги намерят – ги създават сами.”

Ако човек мисли за някаква цел, той ще я постигне, именно защото мисли за нея, а ние се превръщаме в това, за което мислим. По същия начин, човек, който не знае къде отива и затова мислите му са свързани с объркване, притеснение, страх, също става това, за което мисли. Животът му се изпълва с объркване, притеснение, страх. Ако не мисли за нищо, се превръща в нищо.
Човешкият разум е последната неизследвана територия на земята. Той съдържа богатства, които дори не бихме могли да си представим. Той ще ни върне многократно това, което му дадем. Ще кажеш, ако това е вярно, защото тогава хората не използват разума си по-често? Има отговор и на този въпрос. Разумът ни се дава при раждането, безплатно, без да се иска нищо в замяна. А неща, които са ни дадени безплатно, възприемаме като не достатъчно ценни. Ценим нещата, за които сме платили. А точно обратното е вярно.
Всичко, което си заслужава в живота, ни е дадено безплатно. Нашият ум, нашата душа, нашето тяло, нашето сърце, нашите надежди, нашите мечти, нашите амбиции, нашата интелигентност, нашата любов, нашето семейство, нашите деца, нашите приятели. Всички тези безценни неща са безплатни. Нещата, които струват пари, всъщност са много евтини и могат да бъдат заменени по всяко време с други. Човек може да бъде разорен и отново да направи състояние. Може да повтори това няколко пъти. Дори и домът му да изгори, може да бъде построен отново. Но нещата, които са наистина безценни, никога не могат да бъдат заменени.
Не използваме ума си само защото го приемаме за даденост. Той може да се справи с всяка задача, която му възложим. Но обикновено го използваме за малки и незначителни задачки, вместо за наистина важните неща. Според изследванията използваме едва 10% от възможностите на ума си.
Реши сега какво искаш да постигнеш. Намери цел. Задай си посока и крайна точка. Това е най-важното решение, което някога ще вземеш през живота си. Поискай и ще ти се даде. Потърси и ще намериш. Почукай и ще ти се отвори. Защото всеки, който поиска, получи. Всеки, който потърси, намери. И на всеки, който почука, беше отворено. Толкова е просто. Всъщност толкова просто, че в нашият на пръв поглед сложен свят, за възрстните е трудно да разберат, че всичко, което е нужно на човек е цел и вяра.

И най-вече, не се притеснявай. Притесненията водят до страх, а страхът е парализиращ. Единственото нещо, което може да те накара да се тревожиш, е да се опитваш да свършиш всичко сам. Единственото, което трябва да направиш е да не забравяш целта си. Всичко останало ще дойде само. Не забравяй също така да си спокоен и жизнерадостен. Не оставяй малките неща да те дразнят и да те отклоняват от пътя.
Благополучието се основава на закона за взаимната размяна. Всеки, който работи за благополучието, рано или късно ще го постигне. Може да не е в същата форма, но ще дойде, защото такъв е законът. За всяко действие си има равно по сила противодействие. Ако искаш да получиш повече, трябва да дадеш повече на тези, от които след това ще получиш. Ако искаш по-малко, трябва само да дадеш по-малко. Това е цената, която трябва да платиш за това, което искаш. Ако си мислиш, че може да успееш като заблуждаваш останалите, накрая заблуждаваш само себе си. Може да отнеме известно време, но „каквото посееш, такова ще пожънеш”. Понякога можем да пренебрегнем човешките закони, но има други закони, които не могат да бъдат нарушени.
Като цяло хората са добри. Идваме от някъде и отиваме някъде. И трябва да направим от времето си тук едно вълнуващо приключение.