2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Тракийските богатства на България, които доскоро украсяваха Музея на модерното изкуство в Япония, се върнаха. Златната колекция от Чернозем пристига до дни в Пловдив, но Панагюрското съкровище и безценните уникати от Дуванли остават в Националния исторически музей. И оригиналите, и копията ще се пазят в София, докато се открие новата експозиция под тепетата.
Година и половина тракийските съкровища шетаха по земите на другия край на света. Изложбата "Златната Тракийска цивилизация" тръгна от Сапоро и обиколи цяла Япония по случай 50-годишнината от установяване на официални българо-японски политически отношения.
Куратор на експозицията бе Костадин Кисьов, директор на Пловдивския археологически музей. Той се гордее с експонатите, които занесе в Сапоро, защото повечето от тях са открити в Пловдивския край и са в експозицията на нашия музей. И мечтае същата изложба да подреди и в Пловдив в началото на следващата година, когато се очаква да завърши ремонтът на старата сграда на площад "Съединение".
Дотогава находките от царската тракийска гробница, открити преди 7 години край село Чернозем, и всички безценни експонати ще стоят скрити в хранилището на музея.
Предпазна броня от 5 век пр.н.е. със златни апликации на древногръцкото божество Горгона Медуза, каквато няма никъде по света, уникален златен нагръдник с изобразени свещените животни на одринските царе, изящен сервиз от сребърни съдове с апликирани златни митологични антични изображения, златен пръстен печат, изработен от полускъпоценен камък халцедон, върху който е изобразен войн - всички тези интересни експонати, каквито няма в нито един европейски музей и пред които въздишаха японците, пловдивчани ще имат късмет да видят догодина. Тогава ще видим и бисерите - корубестите златни монети от Горнославското златно съкровище от времето на династията на Комнините 11-12 век, римските монети, сечени във Филипопол.
Брошката на всяка изложба обаче - Панагюрското златно съкровище, която си е собственост на Пловдивския музей и той може да печели от нея, ще блести във витрините на НИМ. Там са изложени деветте антични златни съда за пиене от края на IV и началото на III век пр. н.е. - фиала, амфора с дръжки във форма на кентаври, трите ритона с форма на женски глави амазонки, ритони с форма на животински глави, богато украсени с релефни изображения на сцени с участието на известни герои от древногръцката митология и козел.
В София остават и 300 златни експонати, открити от Богдан Филов - колекция от Дуванли.
Повече от 100 000 експоната са заведени в инвентарните книги на Пловдивския музей, но стоят заключени в сейфове и почти никой у нас не ги е видял през последните петнайсетина години.
Археологическият музей в Пловдив е най-старият и най-богатият. Създаден е като народен музей на Източна Румелия преди 127 г. Във фондовете му се съхраняват експонати, които датират от времето на появата на човека - около 70 000 години преди новата ера.
Но ще ги видим догодина, обещават от музея. Специалистите - историци и археолози, са готови да експонират ценните находки веднага щом завърши реконструкцията на сегашната сграда. Тя предвижда съчетание на старата сграда с новата - експеримент, правен във Франция, който арх. Шопов пренася у нас смело. Запазва се фасадата, вътре цялата сграда се преустройва.
Едва тогава всички ще могат да видят на едно място богатствата на най-старата колекция в България - 130 години след създаването . И оригиналът на Панагюрското съкровище ще се прибере и ще остане завинаги в Пловдив, изложено за първи път тук, 35 години след като е намерено, а копието ще отиде в Националния исторически музей.
ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТО
Най-прочутото българско злато е собственост на Археологическия музей под тепетата. До 23 май 1974 г. то украсява Пловдив. След това със заповед на тогавашната държавна управа уникалното съкровище заминава в Националния музей в София. Десетилетия наред деветте уникални съда пътуваха по света и радваха окото на чужденците, а Пловдивският музей е затворен за посетители, защото имаше опасност от падащи стени. След като се построи новата сграда, съкровищата ще се гледат и от тях ще се вадят пари, убедени са музейните работници.
Световната практика показва, че такива музеи връщат инвестициите си много бързо от огромния поток туристи и дори променят инфраструктурата на града. Факт е, че интересът към съкровищата в НИМ в София е огромен - екипът на Божидар Димитров преброява по 45 000 посетители дневно, дошли да видят богатствата на България.
http://marica.bg/show.php?id=8455
ПЛОВДИВ: Най-отровните влечуги в света щ...
Амстердам - Част 3 - Кварталът на Червен...