Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.11.2011 16:31 -
България в един порочен кръг
Автор: alumen67
Категория: Политика
Прочетен: 3071 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2011 17:38
Прочетен: 3071 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.11.2011 17:38
България и световната криза
Правилното функциониране и развитие на икономиката изисква паричната маса в обръщение да съответства на обема на стокооборота. Ако парите се окажат в излишък се получава инфлация, ако са в недостиг – дефлация, и двете явления водят до икономическа криза. Вторият съществен момент е, че ако една икономика трябва да се развива, то паричната маса в обръщение трябва да се увеличава паралелно, в противен случай икономическия растеж се спъва от липсата на пари. Нека сега видим възможностите на България да контролира обема левовете в обръщение (доколкото това въобще може да бъде контролирано в рамките на капиталистическата икономика).
Контрола на количеството на парите се осъществява от централните банки.
За България това е БНБ. Функциите й на централна банка обаче са
практически отнети от въвеждането на валутния борд!
Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
А. валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;
Б. валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);
В. валутният борд не отпуска кредити на правителството;
Г. валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
Д. валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
Е. няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
„Контрол” на левовата парична маса
Нека сега видим възможностите на България да увеличава паричната маса в обръщение за да подсигури евентуалния икономически растеж или да предотврати икономическа криза. Очевидно печатането на левове може да става само чрез съответното натрупване на евро във валутния резерв – точка „Б”. Как обаче БНБ може да се сдобие с евро. С пробутване на левове в ЕС очевидно няма да стане. Позволено й е само да обменя евро за левове на граждани, фирми или банки и то по тяхно поискване, а не по собствена инициатива. Това е задължение на БНБ по точка „А”. Двата сценария са чужди инвестиции и износ. При чуждите инвестиции инвеститора има евро, а са му нужни левове за да се разплаща с тях в България. Във втория случай на български износител се плаща в евро (валута) и той ги обменя в левове също за да се разплаща в България. Така се оказва, че потенциалния икономически растеж на българската икономика зависи от чужди инвестиции и от износ. Какво произвеждаме, та да го изнасяме е въпрос. Търговския ни баланс все е отрицателен. Това означава, че можем да разчитаме само на инвестиции и то такива, че да компенсират вноса. Тази ситуация, макар и да не се обяснява на публиката, е добре известна. Тя е в сила за почти всички незападни страни. МВФ и С(А)Б налагат условия подобни на тези на валутния борд фактически на всички незападни страни.
Световната криза
Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависимо от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. По точка „А” БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и според точка „Е” не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки трябва да „анихилират” приблизително 10 пъти повече пари и естествено престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутния борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вноса не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и според точка „Е” не може да спре вноса им. Държавата най-вероятно е подписала спогодби с ЕС които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вноса води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тия причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се в един момент вноса намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб.
Разрастване на държавния дълг
Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута с които може да увеличи резерва на БНБ. Това обаче веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после все пак попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се чужденци също могат да ги купуват като първо купят левчета). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други комплексарски луксозни стоки. А подозирам, че ония които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната Българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП (2) съгласно изискванията за членство в ЕС.
Заключение
Благодарение на валутния борд България практически няма начин по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутния борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутния борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитния рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Умно! Можем да сваляме правителства до второ пришествие...
Източник:
antipropaganda.comxa.com/valbor.html
Правилното функциониране и развитие на икономиката изисква паричната маса в обръщение да съответства на обема на стокооборота. Ако парите се окажат в излишък се получава инфлация, ако са в недостиг – дефлация, и двете явления водят до икономическа криза. Вторият съществен момент е, че ако една икономика трябва да се развива, то паричната маса в обръщение трябва да се увеличава паралелно, в противен случай икономическия растеж се спъва от липсата на пари. Нека сега видим възможностите на България да контролира обема левовете в обръщение (доколкото това въобще може да бъде контролирано в рамките на капиталистическата икономика).
Контрола на количеството на парите се осъществява от централните банки.
За България това е БНБ. Функциите й на централна банка обаче са
практически отнети от въвеждането на валутния борд!
Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
А. валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;
Б. валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);
В. валутният борд не отпуска кредити на правителството;
Г. валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
Д. валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
Е. няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
„Контрол” на левовата парична маса
Нека сега видим възможностите на България да увеличава паричната маса в обръщение за да подсигури евентуалния икономически растеж или да предотврати икономическа криза. Очевидно печатането на левове може да става само чрез съответното натрупване на евро във валутния резерв – точка „Б”. Как обаче БНБ може да се сдобие с евро. С пробутване на левове в ЕС очевидно няма да стане. Позволено й е само да обменя евро за левове на граждани, фирми или банки и то по тяхно поискване, а не по собствена инициатива. Това е задължение на БНБ по точка „А”. Двата сценария са чужди инвестиции и износ. При чуждите инвестиции инвеститора има евро, а са му нужни левове за да се разплаща с тях в България. Във втория случай на български износител се плаща в евро (валута) и той ги обменя в левове също за да се разплаща в България. Така се оказва, че потенциалния икономически растеж на българската икономика зависи от чужди инвестиции и от износ. Какво произвеждаме, та да го изнасяме е въпрос. Търговския ни баланс все е отрицателен. Това означава, че можем да разчитаме само на инвестиции и то такива, че да компенсират вноса. Тази ситуация, макар и да не се обяснява на публиката, е добре известна. Тя е в сила за почти всички незападни страни. МВФ и С(А)Б налагат условия подобни на тези на валутния борд фактически на всички незападни страни.
Световната криза
Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависимо от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. По точка „А” БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и според точка „Е” не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки трябва да „анихилират” приблизително 10 пъти повече пари и естествено престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутния борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вноса не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и според точка „Е” не може да спре вноса им. Държавата най-вероятно е подписала спогодби с ЕС които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вноса води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тия причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се в един момент вноса намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб.
Разрастване на държавния дълг
Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута с които може да увеличи резерва на БНБ. Това обаче веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после все пак попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се чужденци също могат да ги купуват като първо купят левчета). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други комплексарски луксозни стоки. А подозирам, че ония които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната Българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП (2) съгласно изискванията за членство в ЕС.
Заключение
Благодарение на валутния борд България практически няма начин по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутния борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутния борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитния рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Умно! Можем да сваляме правителства до второ пришествие...
Източник:
antipropaganda.comxa.com/valbor.html
Вълнообразно
© Обречената на неуспех борба с престъпн...
Направих си уебсайт...
Хората на Запад не искат да воюват с Рус...
Направих си уебсайт...
Хората на Запад не искат да воюват с Рус...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Imperia Online
2. Кристален блясък от термокристали
3. Истината за фирмата на pvc- профили
4. Money Online
5. По нещо полезно за вашия успешен бизнес- онлайн
6. Истината за Алупласт
7. Уеб- Магазин
8. ФОРУМ
9. Най-голямата Международна /Портфолио/ регистрация на домейн
10. Филми, игри и музика - онлайн!
11. Wolf Traffic
12. EasyHits4U.com
2. Кристален блясък от термокристали
3. Истината за фирмата на pvc- профили
4. Money Online
5. По нещо полезно за вашия успешен бизнес- онлайн
6. Истината за Алупласт
7. Уеб- Магазин
8. ФОРУМ
9. Най-голямата Международна /Портфолио/ регистрация на домейн
10. Филми, игри и музика - онлайн!
11. Wolf Traffic
12. EasyHits4U.com