ДЪРЖАВАТА, КОЯТО ОТКАЗВА ХОРАТА ДА ДЕЙСТВАТ!

По принцип премиерът Бойко Борисов е прав: за да се развива, икономиката иска риск, предприемчивост и инвестиции, а не спестявания и живуркане от лихви. За да рискуват обаче хората да превърнат спестяванията си в инвестиции, трябва държавата да е направила така, че единственият риск за предприемчивия да е търговският. Всичко останало трябва да е наред.




Не така е у нас обаче. Ще си позволя да ви представя приключенията, мои и на познати, които демонстрират как

държавата ни е подредена така, че да отказва хората от действия

Всеки, опарил се веднъж, завинаги усвоява модела на успешно поведение тук и сега: недей да мърдаш, недей да правиш вълнички, прави се на невидим.

Да започнем с бюрокрацията. В страните, в които хората превръщат спестяванията си в инвестиции, необходимата ти хартийка сама обикаля всички служби, докато не изплюе резултат. У нас сме на съветския принцип: гражданинът обикаля всички инстанции с хартийката си, докато не получи резултат. Там, у тях, докато хартийката обикаля, гражданинът произвежда стойност. Тук, у нас, докато самият той обикаля, гражданинът не прави нищо друго.

Освен това у нас рано или късно се оказва, че за всеки документ, който имаш, трябва да си извадиш друг документ, който да удостоверява валидността на първия. За тази цел вечно се влачиш из страната (роден си на едно място, живееш на друго, водиш се на трето) с акта за раждане в джоба. За да разбереш накрая (случи ми се оня ден), че ти трябва "актуализирано удостоверение", което да потвърди, че актът ти за раждане е истински. Може да го издаде, естествено, само общината, в която си се родил – и само при лично твое появяване.

Електронно правителство ли?
Не – физическо скитане из страната. 

А по пътищата – преспи, виелици и минус 20. След година-две ще измислят, че към бумагата, удостоверяваща акта ти за раждане, ти трябва бумага, удостоверяваща бумагата. И така – до края на света.

Системата е направена така, че да произвежда чиновници. Зад всяка нова бумага, която ти трябва, стои новоназначен чиновник, който иска заплата, осигуровки, бонуси, отпуски и пр. Той, чиновникът, не произвежда стойност за икономиката – но е по-добре трудоустроен, отколкото е всеки, захванал се да произвежда стойност.




 Да преминем от административната среда към условията за бизнес. България вече няма пазарна икономика. Монополи и картели са омотали в пипалата си цялата икономика и задушават малките и средните. Които на свой ред се опитват да избягат в европейски програми, където обаче се натъкват на такива практики, че започват да говорят за"кървави пари".

Всички регистрирани земеделски производители, които познавам, ми разказват едно и също. Чиновниците, завеждащи европейските програми, рано или късно вадят бумага, според която заявената от теб нива има един квадратен метър отклонение, а заявените от теб овце са забелязани в другия край на страната. Веднага ти спират средствата и започват да си искат обратно платеното. Така е и с други европроекти. В крайна сметка

администрацията работи така, че да не дава пари

Как тогава ще се усвоят европарите? Ами – никак. Няма. Защото администрацията, отказвайки стотици и хиляди производители от "фондовете", няма как да отчете усвоени средства. Министрите разбират това, но не променят положението – макар и те да знаят, че после ще трябва да мънкат, защо не били усвоили пари за околна среда, човешки ресурси, административен капацитет и конкурентоспособност.

Защо системата, вместо да привлича, отблъсква? Защото не отблъсква всички. Изтребвайки дребните и средните селскостопански производители например, администрацията стимулира огромните арендатори – латифундистите. Там са големите пари, а в българските условия големите пари имат навика да пращат малки, но прилични суми към джобовете на администрацията. А в крайна сметка по-добре пари в джоба, отколкото потупване по рамото от ЕС за добро усвояване.

Да минем към финансовата система – гордостта на "макрорамката". Ето ви конкретни казуси.

Казус едно: Една сутрин фирмата Х разбира, че всичките й сметки са празни. Дошъл човек с нотариално заверено правомощно в Кипър (!) и изтеглил всичките пари. Макар измамата да е очевидна, банката отказва да изпълни закона – т.е. да възстанови на хората парите и после самата тя да си гони измамника. Доводът за този отказ: измамната тапия изглеждала ок. А че има закон за такива случаи – врата в полето.

Казус две: Една сутрин фирмата У е привикана в банката, че дължала пари по кредитна карта. А не е теглила. Оказва се – кражба на самоличност. Крадецът обаче, който е теглил, объркал една буква в името. Значи – измама. Да, ама банката си иска парите от нашия човек, от жертвата.

Казус три: В един провинциален град служител в офис, където се стичат вноски за няколко застрахователни компании, задига парите. Знае се кой е. Ама е в чужбина. Майка му е "голям началник в София" – и то на служба, където има уникални условия за корупция. Очевидно службата е направена с този замисъл. Та майката започва да покрива кражбите на сина си от приходите си от корупцията. Кани най-шумно викащите обрани граждани и им предлага да ги застрахова наново с отстъпка (взема си и комисионата!). Или да им върне процент от парите. Към момента мизата е 20% и пада.
Всички застрахователни фирми знаят, но всички си мълчат. Да не пострада бизнесът.

И в трите казуса има умисъл и съучастие от страна на финансовите институции. Като добавим случаите на кражби на фирми, източване на влогове на клиенти и пр., разбираме следното. Никой не е застрахован от измама.

Утре ще източат вашите пари, ще теглят кредити от ваше име

и ще опразват вашите застрахователни полици. Ще ви пуснат голи по света, да си се оправяте сами. И се оказва, че няма как човек да се доверява на банките и застрахователите. А те могат да функционират само докато им вярваме.




И изниква въпросът: Колко всъщност е "стабилна" финансовата система? И след като в страната се рои броят на ужилените – кога ще дойде моментът, в който населението ще хукне да си тегли парите, за да не му ги откраднат?

В страната се изгражда общество, в което шепа феодали плячкосват останалите. В такива общества икономическо развитие не съществува. То се появява тогава, когато държавата гарантира закрила от натиск, насилие и измама, както и справедливи пазарни условия при върховенство на закона.

Източник:
www.dnevnik.bg/analizi/2012/02/15/1762976_durjava_koiato_otkazva_horata_da_deistvat/

Напълно сте прав. За всичко. Бих добавил единствено, че у нас Държава няма и няма как да има, поради една проста причина. Държавната администрация е съставена от частници. При един внимателен поглед там ще откриете целия Търговски закон - има ООД, ЕООД, Еднолични търговци, дори цели акционерни дружества (съставени от партийни другари). Срещат се и наемници, работещи за различни лобита, както и свободни професии... Всички те, от обикновения експерт до Вожда със скиорската шапка работят за личния си интерес - за обществото, хич не ги е еня. И тъй като не произвеждат нищо, нито са в обществена услуга (което е основната им работа), единственото от което могат да грабят е от Обществения ресурс! Как тогава да работи ефективно Държавата?