Конституцията е законов акт с най-голяма правна сила и полага основите за установяване и прилагане на закона, разясняване на публични процедури, отношенията между държавните власти и обществеността, и организационните принципи на политическо управление. Т.е. – в конституцията са заложени основните принципи, формиращи държавата и нейния облик.

Материалното понятие за конституция посочва двата задължителни елемента на конституцията – разделение на властите и гаранция на правата на гражданите. България до този момент има 4 конституции: търновска конституция – приета на 16.04.1879 г., конституция от 04.12.1947 г., конституция от 18.05.1971 г. и конституция от 12.07.1991 г.

Конституцията от 1991 г. трябваше да изгради основите на бъдещата съдба на България, като ни изведе на пътя на демокрацията и пазарното стопанство.
Основен недостатък на конституцията е пълната липса на държавническа концепция, на това което се нарича визия за държавно развитие. Това бе конституция на прехода, чиято задача беше да гарантира европо-подобно държавно устройство, което да легитимира пред света политическия преход и трансформацията на старата политическа власт в нова икономическа. В нея освен всичко друго не са достатъчни конституционните гаранции за спазването на индивидуалните и малцинствени права на българските граждани. А разпоредбите, които дават възможност за ограничение на основни човешки права не са достатъчно конкретни. Това дава възможност за различни тълкувания, не в името на повече свобода.

                              

За политическото, икономическото, социалното, общественото развитие на България е необходима нова Конституция. Сегашната е морално и практически остаряла и трябва да заеме своето място на скрина за учебниците по право.

Ползата от приключващия мандат е, че окончателно свършиха илюзиите за това, че парламентарната демокрация е пригодна за нашия манталитет и за нашата държава.

Сегашният конституционен модел създава механизъм за осъществяване на безконтролна и безнаказана в произвола си политическа власт. Конституцията е непригодна за нашия манталитет, който в колективните управленски органи ражда колективна безотговорност, безнаказаност, корупция и тежка партийна номенклатура.

              

Защо ни е необходима нова Конституция, а не просто промяна на старата?
Защото наложителните промени са твърде много. Броят на депутатите трябва да се намали от 240 на 100, да се гарантира провеждането на национални референдуми по обществено значими теми и проблеми, да се дадат по-широки правомощия на президента, да се премахне несменяемостта на висшите магистрати, да отпадне институцията наречена Велико народно събрание.

Не може и не трябва при драстично намаляващото население на България, броят на депутатите да се запази, както е в сегашната Конституция, имаме цели 240 народни представители. При сегашния основен закон се сблъскваме с нерешим проблем, а именно има механизъм за изпращане на хора във властта, но няма такъв за детронирането им предсрочно.
Депутатите трябва да бъдат избирани мажоритарно, за да се пращат личности, а не партийни слуги.

Забрана за политическа дейност на всички партии и лица от т.нар. "преход", който по същество е национална катастрофа и геноцид. 60 000 избиратели, по териториален признак, трябва да избират най-достойния сред тях да ги представлява. На 6 млн. избиратели това прави 100 народни представителя. Избирателите от избирателния район трябва да имат право да отзовават своя избраник по всяко време с референдум. Референдумът може да се инициира с подписка от 6000 души. Крайно време е да се въведе образователен ценз, защото не може неграмотни хора да решават бъдещето на България. Възрастовият ценз също е вариант, защото не може хора на преклонна възраст да решават, какво ще е управлението за години напред.

          

Не може мажоритарно избираният президент да има предимно представителни функции. Не може у нас да има само формална възможност за провеждане на референдуми. Великото народно събрание трябва да отпадне при нова Конституция, защото парадоксът в момента е, че смяната на държавното устройство трябва да стане с богословията на хората, които си стоят на депутатските места или пък решават, че дори може да не ходят на работа.

Не виждам и какво различно избирателите очакват от представителството на трите институции в бъдеще. Какво изобщо избирателите си въобразяват, че би могло да се промени от хора, които сринаха със земята престижа на институциите в държавата, а сегашната Конституция крепи именно този модел. Дори за малките деца обитателите на тези държавните сгради по-скоро са близо до образа на мистър Бийн, отколкото до смислени политици със сериозни идеи за бъдещето на страната и народа ни. Тази демонстрация трябва да ни даде окончателен сигнал, че политическите боричкания за кокала не са в полза на народа на улицата.

Привилегиите са единствено за участниците в подривната дейност и насърчителите на разпада на държавността. Тази негативна тенденция може да се прекъсне с въвеждането на строги правила за влизане и излизане от Народното събрание, Министерски съвет и други държавни институции.

За да си подредим държавата, то трябва да стъпим на едни здрави основи. Време е да избираме нормалността и да изпратим в държавните институции най-качествените хора, намиращи се около нас, без да имам нужда някои да ни ги подбира предварително. Това можем да направим и сами. Това може да направи всеки образован, възпитан и морален човек, с ясна представа какво иска от бъдещето и политиката в България.

P.S: ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО ПО-ЛОШО ОТ СЛЕПОТАТА Е ДА ГЛЕДАШ И ДА НЕ ВИЖДАШ!