И днес крайните политически течения в страната ни ровят, къртят и подкопават държавните устои от всички страни и по всички направления. Разбира се, не може още да се твърди, че са постигнали целта си и са тласнали България безвъзвратно по нанадолнището. Далеч не сме още там. Но имайки предвид

Характера на политическите борби у нас

от войните насам, през един период от 20 години, не би могло да се отрече, че България живее под сенките на едно бунтарско знаме, което, между другото, бе издигано от различни политически организации и за различни цели. Развявяха го и земеделци и комунисти, а по едно време дори и някакви си републиканци. Не е ли истина, че и днес, кога денем, кога нощем, по един или друг случай, се издигат революционни трибуни?
 

Tайна ли е, че политическата ни полиция не един път е разкривала разни конспирации, че е залавяла укрито оръжие. Или пък някой ще отрече все още безплодните, но продължаващи, усилия да се болшевизират училищата, университетът, спортните и разни други организации и дори казармата?

Причините за бунтарските настроения у нас са многобройни и дълбоки. По-важните се крият в икономическите и социални условия, сред които живее днешна България. Налагат се реформи, които биха могли поне малко да променят тези условия. Това е така, но то не изключва нито една от онези мерки, които трябва да предприеме съзнаващата своите отговорности власт, за да предпази страната от сътресения и авантюристични социални експерименти. В същото време с тази голяма и отговорна задача не може да се справи сама, която и да е власт. Последната има нужда от активната подкрепа на обществото, на демокрацията. Като демокрацията или ще отговори на нуждите на времето, или с оздравяването на България ще се натоварят други сили. Не можем да си затваряме очите пред факта, че светът е на кръстопът. Демокрацията е пред сериозна опасност да загуби завзетите след упорити борби обществени и политически позиции, които днес има. Атаките срещу нея идват и отляво, и отдясно. Често те взаимно се подпомагат. Незадоволството от демокрацията, колкото и да е неоправдано, съществува и с него тя трябва да се справи навреме.



Нека не се двоумим да бием тревога и назоваваме нещата със собствените им имена, ако искаме да бъдем искрени и убедени приятели на демокрацията. Нейното евентуално поражение ще бъде връщане назад към опитани и смятани вече за забравени политически режими. От нея се иска повече активност. Демокрацията не може да възложи надеждите си на естествените, често наричани “слепи”, закони и от тях да очаква решението на социалните и икономически проблеми. Тя не може да се вдъхновява само от доктрината на либерализма. Ако икономическият живот на съвременната ни държава се предостави само на свободната игра на икономическите сили, то я очаква още по-голямо разстройство, след което неминуемо ще нарастне и общественото недоволство. А да не забравяме, че и онова недоволство, което дойде непосредствено след Световната война е толкова голямо вече, че може лесно да прелее чашата на търпението на всички, влачещи днес едно жалко съществувание. Демокрацията не бива да забравя, че те не са единствените недоволници. Има толкова още други, които лесно могат да се обединят, защото нещастието и недоволството най-много обединяват хората. Но обединилите се и революционно настроени маси и тълпи не могат да творят. Тяхната стихия е разрушението.

Ще се помири ли демокрацията с налагащите се разбирания, че правото е сила и силата е право, или, за да ги парализира, ще дойде на помощ на страдащите с едни реформи, които биха облекчили тяхната участ? В последния случай ще и се наложи да бъде по-гъвкава и по-смела, да тръгне решително в крак с времето. Като за целта няма да е необходимо да се откаже от доктрината си, но ще трябва да се съобрази с нуждите на сегашния ни обществен и икономически живот.

Политиката не е постоянна и неизменна величина. Тя е отзвук от живота. И, ако е опасно да се бърза и изпреварва времето, два пъти по-лошо е да се изостава от него. Тоест, демокрацията ще трябва да ревизира политиката и тактиката си, като запази своята доктрина.

Еволюцията и прогресът, или революцията и разрушението –

 Ето въпроса  

Ще се дири ли изход от твърде напрегнатото и опасно положение по пътя на мирното развитие, или по противния му път – този на болшевизма и фашизма. Решението на въпроса чакат милиони хора, чието търпение и благоразумие са на изчерпване.

За съжаление демокрацията е разпокъсана, а редовете и са разредени. Затова и се налага, ако не иска да бъде изненадана да се организира и сплоти. Пред народа тя е представена от няколко фракции, които принципно няма какво да делят. Безумие е те да водят борба помежду си. Говори се за “примирие”, но е необходимо не примирие, а мир, прегрупиране и обединение на демократичните сили в нашето Отечество. От тях се иска по-голямо самопожертване и борчески дух.

Само организирали се и застанали под едно обединяващо знаме, те ще могат да предпазят страната ни от нови опасни борби, към които я тикат разрушителните сили, и които могат да вземат най-нежелателна форма.



Източник:
members.tripod.com/nie_monthly/nie10_02/malinov.htm